Нелегалният хазарт е описван като тихата пандемия, която бушува в България. Като цяло, българите са склонни към игра на хазарт, като по официални данни над 50% от българите играят хазарт.
По-големия проблем обаче е, че част от сайтовете в България предлагат нелегални сайтове на онлайн казина. Както е добре известно, държавата допуска на пазара само казина, притежаващи валиден лиценз от НАП за организиране на хазартна дейност.
„Ако влезем в еврозоната, това няма да е просто икономически ход – ще е сериозен удар срещу сивата икономика и незаконните потоци пари, които се въртят в сенките, особено около хазарта." Това заяви вицепремиерът и председател на НС на БСП Атанас Зафиров по време на откровен разговор в Националния център за информация и документация. Поводът? Проблем, който тихо, но сигурно се разраства – зависимостите сред младите хора и играта извън лицензирани казина в България.
До него на форума застанаха и други важни фигури – заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов, проф. д-р Миглена Темелкова – председател на Съвета на ректорите, както и редица депутати, ректори и преподаватели от университетите в страната. Темата обаче беше всичко друго, но не и академична.
Зафиров не си спести думите. „Хазартната зависимост е един от най-коварните проблеми на нашето съвремие. Особено в нелегалната си форма – тя не признава правила, не подлежи на регулация и трудно се вкарва в рамки. Точно това я прави толкова опасна – не само за отделния човек, а за цялото общество." Според него, държавата вече няма право на пасивност. Онлайн хазартните игри привличат все повече и повече млади хора.
Филип Попов, от своя страна, внесе още по-мрачен нюанс в картината. „Нелегалният хазарт не е просто някакво странично явление. Той е горивото, което захранва цялата криминална машина – от трафик на наркотици до оръжия и дори хора."
Той не скри разочарованието си от ограниченията пред институциите – много от сървърите, които поддържат сайтовете за незаконни залагания, се намират извън страната. Това прави контрола почти невъзможен. А междувременно, вредата се разпространява – и то сред подрастващите.
„Деца, които попадат в капана на онлайн казината, започват да се изолират, да се отчуждават, да губят връзка с реалността. И не след дълго – да посягат към престъпността. Говорим за грабежи, насилие, агресия. И всичко започва с една онлайн игра", подчерта Попов.
Според него решението минава не само през законодателни промени и засилена киберсигурност, но и през съвместна работа с образователните институции. „Нуждаем се от партньорство – училища, университети, МВР – заедно."
Проф. Темелкова допълни, че темата често остава извън полезрението на законодателната и изпълнителната власт, а това е сериозен пропуск. „Време е висшето образование също да влезе в битката. Имаме нужда от инструменти – например симулатори, които да показват ясно и разбираемо как нелегалният хазарт захранва престъпността у нас. Можем да създадем такъв модел тук, в България."
По думите ѝ, ангажираността на МВР е ключова – но усилията трябва да бъдат обединени, за да има ефект.
Политическия кръг, заедно с важни личности в България, се обединяват от мнението, че влизането на България в еврозоната ще доведе до прилагане на допълнителни механизми и повече прозрачност в света на онлайн индустрията, като ще се ограничи играта в нелегални казина, както и използването на бонус без депозит от такива казина. Това ще доведе до реална и съществена защита на играчите.