Скролваме, скролваме… и не спираме. Защо? Защото всеки път, когато плъзнете с пръст нагоре, подсъзнателно правите нещо много познато – поставянето на залог в онлайн казино. Дали ще видите нещо интересно? Нещо забавно? Или просто нещо, което да ви разсее.
Точно като в хазарта – не знаете какво ще излезе „на екрана", но тръпката ви държи. Това не е случайност. Принципът на случайната награда – една от движещите сили в хазартната зависимост – е вграден в алгоритмите на социалните мрежи. И планът сработва по перфектен начин.
Известният писател Адам Алтър много точно улавя нещо, което повечето от нас не осъзнават – големият ръст в пристрастяването към хазарта не идва от по-големите залози, нито само от хората с рисков профил. Идва от дизайна.
Преди време хазартът беше игра на високи залози и определен тип играчи. Но в един момент нещо се променя – започва да се изучава какво точно кара хората да останат, да се върнат, да опитат пак. Резултатът? Над 50% от българите играят хазарт, благодарение на два трика, които изстрелват индустрията.
Ако някога сте пазарували онлайн и сте завъртели колело на късмета, вероятно ви се е случвало първият път почти да „улучите" голямата награда. След това – „втори шанс". Това не е просто игра. Това е внимателно изграден механизъм, който цели да ви задържи.
Мозъкът ни реагира на така наречените near wins почти като на реална печалба. Получаваме прилив на допамин – хормонът, отговорен за мотивацията и удоволствието. При хора с хазартна зависимост е доказано, че тази „почти победа" се възприема като реална – и това ги подтиква да продължат. Това е и причината много онлайн магазини, приложения и казино игри да използват подобни трикове – защото действат.
Втората стратегия е още по-фина. Вместо да приканят потребителите да играят „с големите пари", създателите на хазартни игри предлагат минимални залози – няколко стотинки или дори една.
Резултатът? Психологическата бариера пада. Казвате си: „Това не е истински риск." И точно там се заражда навикът. Малките залози позволяват многократна игра, а с всяка нова сесия нараства вероятността да се случи „почти победа" – или дори реална, която допълнително подсилва желанието да се играе още.
Така, дори хора, които никога не са имали интерес към хазарта, започват да влизат в този цикъл – неусетно и често без да осъзнаят механизма зад него. Освен това, голяма част от казината предлагат и бонус без депозит, който още повече допринася за усещането, че наистина тук няма никакъв риск.
Сигурно се питате как логиката на хазарта е проникнал в бизнес плана на социалните мрежи? Може би сте забелязали очевидното – понякога скролвате уж само за малко, но минават 20 минути, а пръстът ви не спира. И въпросът не е само в съдържанието, а в самия механизъм. Всъщност, това, което се случва, е изненадващо близко до добре познати техники, които би приложило едно ново онлайн казино.
И както при хазарта тук имаме – измамно усещане за печалба и победа – Всеки път, когато плъзнете с пръст нагоре, получавате... нещо що-годе интересно. Не съвсем това, което сте търсили, но достатъчно близо, че да ви накара да продължите. Мозъкът ви интерпретира тази „почти находка" като възможност за истинска. И започвате да си казвате „Може би трябва да го пробвам", „Ще го споделя със семейството си", „Ще му отделя още няколко минути"... Звучи познато, нали?
Това е същата механика, която в хазартните игри наричаме near miss – и тя работи, защото мозъкът реагира с допамин, сякаш сме „близо до наградата". А какво ви струва това, нали е безплатно? Напротив, коства ви времето ви.
И точно както при хазарта, и тук ви изглежда сякаш няма риск и реално нищо не харчите, но далеч, далеч не е така. Това, което всъщност се случва, е хазарт със собственото ви внимание. Давате още малко време в замяна на потенциално „удовлетворение". Проблемът е, че наградата никога не е гарантирана, но придобиването на лош навик определено е.
Истинският залог никога не се случва автоматично. Всеки път, когато се изправим пред избор – дори и дребен, дори само дали да скролнем още веднъж – ние всъщност залагаме отново. Вниманието си, времето си, посоката си, парите си. Всеки ден правим избори отново и отново.
И залогът не е в парите, а в посоката, която избираме за вниманието си. То е нашата най-ценна валута. Със сигурност. Алгоритмите обожават обобщения. Хората, обаче често забравят колко ценно е да се спреш, да погледнеш назад и да си кажеш: „Какво научих от това?". И точно тук се крие истината, това е правилният залог.
